Изпълват ме съмнения и неми
пред мене кръстопътища се сплитат,
размирно време, с огнени копита,
съня ми съумява да отнеме.
И скъсано от бурите чергило,
плющи подвластно пак на урагани,
един до мен не спря, за да остане,
озъбен ден... А уж усмихнат мило.
И стъпките ми приковава болка,
по сипеи душата ми се свлича,
последен стих, усмивка на момиче
младежка дързост. Ще платя, но колко? ...