Огрей ни
Ти грееш нежно, галиш румени страни,
проникваш със лъчите си игриво в облаци високи,
а лястовици щури вият се и нижат в рой,
събират твоите лъчи последни, топли.
Ти жулиш ме в студена октомврийска утрин,
жужат пчели по закъснели пъстри цветове,
а те не знаят, че за малко се любуват
на теб и твоите лъчи във тази тъжна есен.
Да бъде нека твоят жарък допир в нашите сърца,
останали последни на земя студена, влажна,
огрей ни, облечи ни в твойта топлина, ...