Огрей ни

18 oct 2007, 11:07

Poesía » Del paisaje

1027 0 3

Огрей ни

Ти грееш нежно, галиш румени страни,

проникваш със лъчите си игриво в облаци високи,

а лястовици щури вият се и нижат в рой,

събират твоите лъчи последни, топли.

Ти жулиш ме в студена октомврийска утрин,

жужат пчели по закъснели пъстри цветове,

а те не знаят, че за малко се любуват

на теб и твоите лъчи във тази тъжна есен.

Да бъде нека твоят жарък допир в нашите сърца,

останали последни на земя студена, влажна,

огрей ни, облечи ни в твойта топлина,

за вечно слънце да мечтаем само можем.

Бъди докрай със нас, недей се скрива нивга,

приятни спомени остават само в мигове безчет,

ти може би ще върнеш се със сетни сили,

във пролетния танц на морски хоризонт.

Огрей, огрей, недей залязва там на запад,

не ни забравяй и върни се ти за нас,

защото те очакваме, на изток от земята,

да ни погалиш с нежните лъчи за сетен път.

Мартин

17.10.2007

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.