Mireto (Мирослава)
2 0
Feb 3, 2004, 7:19 PM

Огън 

  Poetry
1678 0 3
Замислена пред камината седя.
Тя ми се усмихва, и аз и се усмихвам.
Буен огън гори,
нищо не скъпи.
Едно дърво си отиде,изгоря.
И се питам аз сега:
Така ли си отива и човешката душа?
Толкова буйна и гореща
като мимолетна среща.
Подскачат пламъчета весели.
Спомени навяват те.
Но защо и те се скриват? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава All rights reserved.

Random works
: ??:??