Огън

3 feb 2004, 19:19

Poesía

1640 0 3

Замислена пред камината седя.
Тя ми се усмихва, и аз и се усмихвам.
Буен огън гори,
нищо не скъпи.
Едно дърво си отиде,изгоря.
И се питам аз сега:
Така ли си отива и човешката душа?
Толкова буйна и гореща
като мимолетна среща.
Подскачат пламъчета весели.
Спомени навяват те.
Но защо и те се скриват? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Огън

Искате да прочетете повече?

Propuestas