Душата ми е океан от звезди,
океан, пълен с красиви мечти.
Коя е причината тъй ярко да
светя на небосклона, наречен живот?
Коя я причината, заради която
усещам, че истински живея?
Заради която не спирам да вярвам в чудеса
и да гледам с чисти и детски очи на света?
Дали е име на жена?
С красива и крехка душа?
С очи, излъчващи само обич и топлина?
Със сърце, в което се побира даже и света?
Или пък не си ти?
Принцът на моите мечти?
Ти ли сърцето като Еверест покори
и заби знаме, на което следния надпис стои:
“Любовта не се оценява от смъртните!
Те я приемат за даденост, за едно от
многобройните чувства на земята!
А не знаят, че когато стигнеш върха
и самотата стане твоя съдба,
разбираш смисъла на любовта!”
© Весела Апостолова All rights reserved.
Хареса ми!