Душата ми е океан от звезди,

океан, пълен с красиви мечти.

Коя е причината тъй ярко да

светя на небосклона, наречен живот?

Коя я причината, заради която

усещам, че истински живея?

Заради която не спирам да вярвам в чудеса

и да гледам с чисти и детски очи на света?

Дали е име на жена?

С красива и крехка душа?

С очи, излъчващи само обич и топлина?

Със сърце, в което се побира даже и света?

Или пък не си ти?

Принцът на моите мечти?

Ти ли сърцето като Еверест покори

и заби знаме, на което следния надпис стои:

“Любовта не се оценява от смъртните!

Те я приемат за даденост, за едно от

многобройните чувства на земята!

А не знаят, че когато стигнеш върха

и самотата стане твоя съдба,

разбираш смисъла на любовта!”