Тебе наричам приятелка истинска,
макар океан разстояние да ни дели.
Все още обичам да гледам изгрева
и да си спомням за нас двете преди.
Времето лети като импулсите в тялото
и напомня ми колко хубаво е да си тук.
Как весело крачехме двете през лятото,
винаги под ръка със музикалния звук.
И пак е лято и слънцето гали очите ми,
и вятър разрошва леко мойте коси.
А аз те обичам и те нося в сърцето си,
дори океан разстояние не ни раздели.
© Пламена Добрева All rights reserved.