Океани, лунни но́щи –  

преживяни там и о́ще...

О, безкрайни и безсънни

лунни но́щи от избраните,

във които и не стъ́мва

и владеят Океаните!...

Светлината не угасва

смайваща и поривиста –

вятър с дъх на водорасли

идва от Безкрайност близка...

Те с носталгия са пълни –

с минал пир на Боговете!...

Мълниите в тях безмълвни –

в е́лектриково просветват...

До вълните вятър слиза,

те вълшебно се надигат –

и Луната тъй е близо,

че с лъчи водата стига...

От Безкрая (в миг откъснат!...)

и над Светлата стихия –

Вечността сама разпръсва

тържество с благословия...

... оживяват се легендите

и развяват ветрилата,

от стихии непрогледни –

с  магнетизма на Луната...

... тук мъжете на честта – са о́ще – *

с толкоз разпиляно злато

в тия нереални но́щи,

в Океани с вечно лято...

... А  звездите са надвисли

с нежност тъжно разлюляна

и единствено те мисли –

имат други с Океана!...

Но угасват във съмнения

те с представите предишни!...

В други но́щи – украшения –

неразбрани и излишни!...

... Виждал ли си в нощ такава,

взрян в Окото на Съдбата –

не безпаметна забрава,

а Пробойната в Душата!?...

                                    *      *      *     *     *      *      *

Едно време някъде в Южния пасифик             

*така наричали себе си пиратите