Океани, лунни но́щи –
преживяни там и о́ще...
О, безкрайни и безсънни
лунни но́щи от избраните,
във които и не стъ́мва
и владеят Океаните!...
Светлината не угасва
смайваща и поривиста –
вятър с дъх на водорасли
идва от Безкрайност близка...
Те с носталгия са пълни –
с минал пир на Боговете!...
Мълниите в тях безмълвни –
в е́лектриково просветват...
До вълните вятър слиза,
те вълшебно се надигат –
и Луната тъй е близо,
че с лъчи водата стига...
От Безкрая (в миг откъснат!...)
и над Светлата стихия –
Вечността сама разпръсва
тържество с благословия...
... оживяват се легендите
и развяват ветрилата,
от стихии непрогледни –
с магнетизма на Луната...
... тук мъжете на честта – са о́ще – *
с толкоз разпиляно злато
в тия нереални но́щи,
в Океани с вечно лято...
... А звездите са надвисли
с нежност тъжно разлюляна
и единствено те мисли –
имат други с Океана!...
Но угасват във съмнения
те с представите предишни!...
В други но́щи – украшения –
неразбрани и излишни!...
... Виждал ли си в нощ такава,
взрян в Окото на Съдбата –
не безпаметна забрава,
а Пробойната в Душата!?...
* * * * * * *
Едно време някъде в Южния пасифик
*така наричали себе си пиратите
© Коста Качев Всички права запазени