Органен звън тих шепот раздира,
разкъсва самотната, тъмна мъгла,
изгаря наложена нежна юзда,
разпалва жажда за среща с света.
Отрязани крака затичват,
от рамене стърчат криле,
очите огъня обичат,
разбиват ледено море.
Стенание къса дебела верига,
а лудост пробива втвърдена земя,
самотност окови наново надига,
заключена, скрита във земна кора. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up