Liudmil (Людмил Стоянов)
47 54
14 окт. 2010 г., 13:14

Окови, оковани в окови 

  Поэзия » Другая
963 0 2
Органен звън тих шепот раздира,
разкъсва самотната, тъмна мъгла,
изгаря наложена нежна юзда,
разпалва жажда за среща с света.

Отрязани крака затичват,
от рамене стърчат криле,
очите огъня обичат,
разбиват ледено море.

Стенание къса дебела верига,
а лудост пробива втвърдена земя,
самотност окови наново надига,
заключена, скрита във земна кора.

Рани зараснали в земни недра,
окъпани в живителна вода,
рисунки на въздушната боя
попадат под властта на огъня.

Война без бой печелят в дива ярост
възпламенените, изпепеляващи очи,
отстъпва победено плаха вялост,
освобождавайки земи предтечови.

Болка на носталгия гори отвъд,
но победеният се чувства победил,
зашива прогорената си плът,
щастлив, отчасти себе си разбил,
умът размит старателно измил,
дивашкото във себе си разкрил,
в сандали от бодли вървял по път
към царски трон във роден кът.

Пресъхнала уста запява химн,
в окови от еуфория прихваната,
от селище опожарено дим,
прераства във мъгла покварата.

© Людмил Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много се радвам. Когато чета нещо го чувствам, но само понякога, рядко, то ми напомня за мен и ми въздейства силно, извиквайки спомените ми. Прекрасно е, когато разбирам, че това, което аз съм създал скоро или отдавна, е имало същия ефект върху някой друг. Благодаря ти за четенето.
  • Заглавието ме привлече, много е интересно! Има страхотни моменти, които моментално събудиха лично мои асоциации, което ме накара да почувствам стиха. Ако беше на хартия, бих те подчертала, както казва една приятелка.
Предложения
: ??:??