yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
Mar 22, 2013, 9:27 PM

Окуцялото слънце 

  Poetry » Phylosophy
932 0 5

 

Четвъртък. Утрото прикляка

в облак над разсънената кръчма.

Раздърпан и невчесан старец

кастрон с шкембе чорба поръчва.

 

Подлютва – и пипер, и чесън

щедро сипва и е лакома

зеницата му, но горещ е

драскащият по езика залък.

 

Това е Бог в четвъртък сутрин.

Седмицата – недовършена.

Седи над канче топла супа

и сърба дажбата си сгушен.

 

А по ревера му опърпан

потича струйчица безцветна.

Петно на шлифера му, купен

от щанд за втора употреба,

 

цъфти. Ръката му трепери.

Брадата му е пълна с клечки.

Разбутва с лакти да намери

място, близичко до печката

 

да дремне миг, докато свъсена

го стресне сервитьорка дребна,

дошла след него да избърше

с душа, на никого потребна.

 

А беше Господ-Бог – Жетварят,  

Стопанинът, Орачът и Сеячът.

Огледаш ли сега олтара му,

ти иде жив да го оплачеш –

 

пастир със изкривена гега,

от дъжд във подлеза се крие,

не казва, че кракът му кекав

така боли, че да завие

 

към слънцето му иде просто.

Забравил е, че е всесилен.

И случва се – самият Господ

на себе си да е противен.

 

Но е четвъртък още. Сутрин.

Пълзи мравунякът човешки.

Души продава, дни купува...

А до неделята остава вечност.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Безжичен ,
    Катенце, прегръдка
  • Честита награда! Браво!
  • И случва се – самият Господ
    на себе си да е противен.

    Но е четвъртък още. Сутрин.
    Пълзи мравунякът човешки.
    Души продава, дни купува...
    А до неделята остава вечност.
  • Разби ме! Направо ми изкърти дъното на душата, Валя, страхотна си!
  • В твоята поезия винаги ще се оглеждат човекът и Богът. И ще се препокриват. И ще преоткривам висотата на човек и смиреността на Бог. Благодаря ти, че винаги успяваш да внесеш повече колорит по страниците на сайта с майсторското изграждане на образите си, ЙО!
Random works
: ??:??