22.03.2013 г., 21:27 ч.

Окуцялото слънце 

  Поезия » Философска
931 0 5

 

Четвъртък. Утрото прикляка

в облак над разсънената кръчма.

Раздърпан и невчесан старец

кастрон с шкембе чорба поръчва.

 

Подлютва и пипер, и чесън

щедро сипва и е лакома

зеницата му, но горещ е

драскащият по езика залък.

 

Това е Бог в четвъртък сутрин.

Седмицатанедовършена.

Седи над канче топла супа

и сърба дажбата си сгушен.

 

А по ревера му опърпан

потича струйчица безцветна.

Петно на шлифера му, купен

от щанд за втора употреба,

 

цъфти. Ръката му трепери.

Брадата му е пълна с клечки.

Разбутва с лакти да намери

място, близичко до печката

 

да дремне миг, докато свъсена

го стресне сервитьорка дребна,

дошла след него да избърше

с душа, на никого потребна.

 

А беше Господ-БогЖетварят,  

Стопанинът, Орачът и Сеячът.

Огледаш ли сега олтара му,

ти иде жив да го оплачеш

 

пастир със изкривена гега,

от дъжд във подлеза се крие,

не казва, че кракът му кекав

така боли, че да завие

 

към слънцето му иде просто.

Забравил е, че е всесилен.

И случва сесамият Господ

на себе си да е противен.

 

Но е четвъртък още. Сутрин.

Пълзи мравунякът човешки.

Души продава, дни купува...

А до неделята остава вечност.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Безжичен ,
    Катенце, прегръдка
  • Честита награда! Браво!
  • И случва се – самият Господ
    на себе си да е противен.

    Но е четвъртък още. Сутрин.
    Пълзи мравунякът човешки.
    Души продава, дни купува...
    А до неделята остава вечност.
  • Разби ме! Направо ми изкърти дъното на душата, Валя, страхотна си!
  • В твоята поезия винаги ще се оглеждат човекът и Богът. И ще се препокриват. И ще преоткривам висотата на човек и смиреността на Бог. Благодаря ти, че винаги успяваш да внесеш повече колорит по страниците на сайта с майсторското изграждане на образите си, ЙО!
Предложения
: ??:??