Смях узря в тези светли зеници,
не насмешка, а бях пред провал,
под дъжда разпиляха искрици...
Нямах нищичко, всичко бих дал
да ме милва вълнáта им тиха,
да ме носи блажен към брега,
страстно молеща в няколко стиха
да потъваме сластно в греха...
Проумях с изненада безкрая –
любовта не е кратка игра,
прикади гордостта ми омая,
милостиво студа ми огря.