Похабен и отвратен и много, много изморен...
От многото игри на тъмно,
От лицемерието мръсно,
От кършенето на ръце,
А уж ръцете на мъже,
От тупането по гърдите,
От шаренето на очите,
Говори ти, а в земята гледа,
Какво пък толкоз интересно търси да разгледа?
А погледа ти щом посрещне без да иска,
Руменина по бузите се плиска.
Живота е виновен аз си знам ...