Похабен и отвратен и много, много изморен...

От многото игри на тъмно,

От лицемерието мръсно,

От кършенето на ръце,

А уж ръцете на мъже,

От тупането по гърдите,

От шаренето на очите,

Говори ти, а в земята гледа,

Какво пък толкоз интересно търси да разгледа?

А погледа ти щом посрещне без да иска,

Руменина по бузите се плиска.

Живота е виновен аз си знам

Останаха мъжете малко

Отвън с панталони и колан

Отвътре кухи лейки, жалко.