Онази
Валя и ден, и нощ, и още много,
в сребро обсипани искрят косите,
навея сняг, вълни от преспи сини,
таящи спомен в пазвите си топли.
Спокойно, леко, тихо, упорито,
безспирно рони се небето ниско,
навива кротко рошави къдели,
от забравени покруси и победи.
Танцуващи със вятъра в крилата,
снежинки рой във блясък разцъфтели,
из светлия простор цветя рисуват,
в сънищата ни лудуват черно-бели.
Пластят могили вледенено време,
на спомени далечни вихри веят,
мъгли се стелят в тъмните усои
и тишината все така навява вечност.
Белеещ знак от някогашно време
с крила изпляска, стреснат като птица,
за път пробуди пролетното ято,
далечен път из пожълтели снимки.
В такава ранна пролет или закъсняла зима,
разбунени бушуват ветрове и вихри,
спомени берат в ухаещи букети,
от първи срещи или следващи раздели.
И в суетата сива на забързани години,
след вихър все ще идва друго време,
дълбоко скътало във хладните повеи
онази ранна пролет или късна зима.
Захвърлена дълбоко, но не и изличима,
онази, същата, във преспи снеговити,
забравена далеч, но не и забравима,
онази ранна пролет или късна зима.
© Пламен All rights reserved.