Онази
Валя и ден, и нощ, и още много,
в сребро обсипани искрят косите,
навея сняг, вълни от преспи сини,
таящи спомен в пазвите си топли.
Спокойно, леко, тихо, упорито,
безспирно рони се небето ниско,
навива кротко рошави къдели,
от забравени покруси и победи.
Танцуващи със вятъра в крилата,
снежинки рой във блясък разцъфтели,
из светлия простор цветя рисуват, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up