Онази
Валя и ден, и нощ, и още много,
в сребро обсипани искрят косите,
навея сняг, вълни от преспи сини,
таящи спомен в пазвите си топли.
Спокойно, леко, тихо, упорито,
безспирно рони се небето ниско,
навива кротко рошави къдели,
от забравени покруси и победи.
Танцуващи със вятъра в крилата,
снежинки рой във блясък разцъфтели,
из светлия простор цветя рисуват, ...