Онемяла сълза

Притихва тишината

наедряла от обичане,

настръхнала от нежността

на онова опарващо докосване.

Спряло е времето в наслада,

любовта познало сгушен миг,

когато индиговото безвремие

оцветява вълшебния залез в злато.

Усещане оставящо без дъх -

утихнала сълзата се слива с теб

онемяла от страст, като вричане.

Копнежът пее блус

на ръба на тишината.

Сълзата онемява от обичане...

Ванко Николов (Starkmaster)