Онемяла сълза
Притихва тишината
наедряла от обичане,
настръхнала от нежността
на онова опарващо докосване.
Спряло е времето в наслада,
любовта познало сгушен миг,
когато индиговото безвремие
оцветява вълшебния залез в злато.
Усещане оставящо без дъх -
утихнала сълзата се слива с теб
онемяла от страст, като вричане.
Копнежът пее блус
на ръба на тишината.
Сълзата онемява от обичане...
Ванко Николов (Starkmaster)
© Ванко Николов Все права защищены