Sep 24, 2019, 7:58 AM

Онези тишини... 

  Poetry » Love
876 5 6
Понякога така ми се мълчи...
Тогава, всъщност най ми се говори.
И мисля за онези тишини,
в които двете ни тела ще бъдат голи...
И всичките звезди ще се покрият,
от срам, че ще ни видят как се любим.
Луна, свенливо гръб ще ни повие,
защото страстно, неприлично сме възбудени.
Наистина, така ми се говори...
Със устни да ти шепна за копнежа си.
За туй, че съм щастлив и, че си моя,
и сбъдване съдбата ни отрежда... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Звездите ще ни аплодират,
а Луната ще ни поощрява.
Енергиите ни се сливат,
естественото ни се получава...
  595 
Random works
: ??:??