diesto (Данаил Антонов)
1039 617
24 сент. 2019 г., 07:58

Онези тишини... 

  Поэзия » Любовная
829 5 6

Понякога така ми се мълчи... 

Тогава, всъщност най ми се говори. 

И мисля за онези тишини, 

в които двете ни тела ще бъдат голи... 

И всичките звезди ще се покрият, 

от срам, че ще ни видят как се любим. 

Луна, свенливо гръб ще ни повие, 

защото страстно, неприлично сме възбудени. 

Наистина, така ми се говори... 

Със устни да ти шепна за копнежа си. 

За туй, че съм щастлив и, че си моя, 

и сбъдване съдбата ни отрежда... 

И ето ме - сега се замълчавам, 

потънал съм във жадните ти устни. 

Аз, в тези тишини се научавам, 

как твоята любов е толкоз вкусна!... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Ни(е)
krvelkov (Красимир) krvelkov
Поэзия
Звездите ще ни аплодират,
а Луната ще ни поощрява.
Енергиите ни се сливат,
естественото ни се получава...
  551  1 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??