Apr 12, 2008, 5:18 PM

Онова, незнайното, било е любовта 

  Poetry » Love
982 0 19

Силата пресели се в душата ми.

Днес съм силна. Повече от всякога.

Прекършена си тръгва и тъгата ми,

зазидала омразата в тревогата.

 

 

Лутам се навън по тротоарите.

Безпътна съм. И тиха в тъмното.

Оглеждам се встрани, в пейзажите.

И скитам под ръка с разумното.

 

 

Уж силна съм. Душата ми самотна е.

Забравила съм всички стари улици.

Пак вървя и търся все незнайното.

Липсващото в мойте летни делници.

 

 

Бавно силата от мене се изгуби.

Тръгна си. Потъна в самота.

Летят над мен любящи пеперуди.

Онова, незнайното, било е любовта.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??