Описание

Dec 26, 2021, 10:48 PM

Poetry

609 0 0

Слънцето в очите ми гледа
и оцветява моите коси.
Косите свои да разлея,
щом слънцето ме проследи.
Каква ли е тази гора,
преплетена от хиляди нрави?
Единствено себе си да спася,
а другите да са тихите рани.
Да летя безгласно като облак,
да плача,смея и тъжа.
Мисията ми да е уплах,
който в ръцете си държа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Описание

Want to read more?

Random works