До болка чисто е небето
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени.
Сърцето ритъм ускори.
С невидими звезди засмени
просторът днес ме покори.
И в мене дързост се надигна
да литна в тези небеса.
Луната зад перде намигна,
зарадвана от чудеса.
Изпратих горе мисълта си,
а аз останах тука тих.
Видях тогава пепелта си
и в нея себе си открих.
© Никола Апостолов All rights reserved.