Oct 5, 2012, 10:54 AM

Опит за летене 

  Poetry » Civilian
408 0 0

До болка чисто е небето

и няма облак, нито прах.

Запали слънцето кюмбето-

в очи лъчите му събрах.

 

Денят потъна в мойте вени.

Сърцето ритъм ускори.

С невидими звезди засмени

просторът днес ме покори.

 

И в мене дързост се надигна

да литна в тези небеса.

Луната зад перде намигна,

зарадвана от чудеса.

 

Изпратих горе мисълта си,

а аз останах тука тих.

Видях тогава пепелта си

и в нея себе си открих.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??