Опит за летене

5.10.2012 г., 10:54 ч.

Поезия » Гражданска

409 0 0

До болка чисто е небето

и няма облак, нито прах.

Запали слънцето кюмбето-

в очи лъчите му събрах.

Денят потъна в мойте вени.

Сърцето ритъм ускори.

С невидими звезди засмени

просторът днес ме покори.

И в мене дързост се надигна

да литна в тези небеса.

Луната зад перде намигна,

зарадвана от чудеса.

Изпратих горе мисълта си,

а аз останах тука тих.

Видях тогава пепелта си

и в нея себе си открих.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.