Опит за покаяние

Jul 6, 2012, 10:12 AM

Poetry » Love

546 0 2

Ще затворя очите, неверните.

Пожали ме, недей ме разпитва.

Вдън гори,Тилилейските, черните,

денонощно душата ми скита.

Огън тайно гори я и мами я.

Тя в неистови болки се мята,

че ужасни са тези страдания

от Любов, победила сърцата.

А душата - разпътница, блудница -

все не може докрай да приеме

как Съдбата, жестоката съдница,

е отпуснала тъй малко време...

малко време за малко обичане...

На един да си вярна е честно.

Изкушава ни дяволско вричане

в не една любов... Колко е лесно

да корим, да отричаме гневно

това чувство, уви, тъй човешко,

да повтаряме строго, напевно:

„Две Любови накуп са си грешка!”

Който чувства се Бог, да осъди

и възпре тия страсти всевечни.

Пожелавам му утре да бъде

в Ад подобен със бури сърдечни...

Please sign in with your account so you can comment and vote.