Ще затворя очите, неверните.
Пожали ме, недей ме разпитва.
Вдън гори,Тилилейските, черните,
денонощно душата ми скита.
Огън тайно гори я и мами я.
Тя в неистови болки се мята,
че ужасни са тези страдания
от Любов, победила сърцата.
А душата - разпътница, блудница -
все не може докрай да приеме
как Съдбата, жестоката съдница,
е отпуснала тъй малко време... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация