Ти хвърляш в транс душата ми незрима,

пламък, тих, но неспокоен.

В твоите огньове да загина -

да бъда истински и непокорен.

За мен оставаш толкова далечна 

и блян коварен те роди,

но в себе си издигам те неподправена и вечна,

застанала пред разрухата от егоистични помисли.

Чертая образа ти със щрихове неточни.

Не ме интересува лицето, загубено в мъгла.

Влияние оказват мислите ти, изградени

върху стволове от разсъждения нетрайни.