Ти хвърляш в транс душата ми незрима,
пламък, тих, но неспокоен.
В твоите огньове да загина -
да бъда истински и непокорен.
За мен оставаш толкова далечна
и блян коварен те роди,
но в себе си издигам те неподправена и вечна,
застанала пред разрухата от егоистични помисли.
Чертая образа ти със щрихове неточни.
Не ме интересува лицето, загубено в мъгла.
Влияние оказват мислите ти, изградени
върху стволове от разсъждения нетрайни.