Оплождане
Понякога слагам маската
от шкафа в коридора.
А после...
Отвързвам косите -
да милват очите в кафяво.
Пускам ноктите - да танцуват
по загорелия гръб.
Езика си крия в необятните
кътчета.
А после...
Устните ти се гърчат безсилно,
ръцете търсят опора.
Краката леко потрепват.
А после...
Хиляди мънички клетки
се втурват напред.
С почит приемам всяка една.
А после...
После ще чакам да постигнат целта си.
© Мария Чонова All rights reserved.
Наистина много силен стих, интересно поднесен!!!