21 mar 2008, 8:43

Oплождане 

  Poesía
809 0 3
  

 Оплождане

              

 

Понякога слагам маската

от шкафа в коридора.

 

А после...

 

Отвързвам косите -

да милват очите в кафяво.

Пускам ноктите  - да танцуват

по загорелия гръб.

Езика си крия  в необятните

кътчета.

 

А после...

 

Устните ти се гърчат безсилно,

ръцете търсят опора.

Краката леко потрепват.

 

А после...

 

Хиляди мънички клетки

се втурват напред.

С почит приемам всяка една.

 

А после...

 

После ще чакам да постигнат целта си.

 

 

© Мария Чонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пожелавам ти сбъдване миличка!!!
    Наистина много силен стих, интересно поднесен!!!
  • А после ще напишеш силен стих със заглавие "Месеците до новия ми живот".
    Идеята ти за творбата е красиво рамкирана в личен позитивизъм!
  • ...Закова ме...! Браво!
    Страхотен стих...а идеята...нямам думи...!
    с обич, Мария.
Propuestas
: ??:??