Oct 9, 2024, 1:12 PM

Опомняне 

  Poetry
161 0 0
Този свят се побира в очите за бъдното слепи,
а изглежда измамно безкраен, но не е така.
Здраво делника стиснали пак в посинелите шепи,
не подаваме нивга на никой за помощ ръка.
Този свят не е наш и в душите си всички го знаем
(или вече забравяме) с планове, с думи, с лъжи.
Всеки ден е подарък. Обичаме сякаш назаем
и мечтаем на кредит... Животът дано продължи...
Този свят е в небе, той е дом, а жестока присъда
пак изрича от някъде някакъв гуру жесток
и го следват тълпите, боят се различни да бъдат,
все по-краен и близо изглежда е крайният срок. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??