"Опора"

Sep 1, 2006, 11:34 PM

Poetry

763 0 0

Уморен глава полагаш
в топлия ми, нежен скут,
душата си ми даваш
да я сгрея в ледения студ.
Търсиш пак от мен опора
сгушен в слабите ръце
и унася те съня спокоен
в туптенето на моето сърце.
И в бълнувания сладки
тихичко, без глас мълвиш
колко много ме обичаш ти -
до болка как на мен държиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

"Опора"

Want to read more?

Random works