"Опора"

1.09.2006 г., 23:34 ч.

Поезия

641 0 0

Уморен глава полагаш
в топлия ми, нежен скут,
душата си ми даваш
да я сгрея в ледения студ.

Търсиш пак от мен опора
сгушен в слабите ръце
и унася те съня спокоен
в туптенето на моето сърце.

И в бълнувания сладки
тихичко, без глас мълвиш
колко много ме обичаш ти -
до болка как на мен държиш.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

"Опора"

Свързани произведения

Коментари

Предложения