Noel (Ноел)
27 28
Dec 9, 2007, 10:35 AM

Оптимистично? 

  Poetry » Other
766 0 12

Избягй ти от черната неволя
в стремежа си да дирш дом,
във който весел и спокоен
глава да сложиш с нежен стон.
 

Избягай търсещ, неспокоен,
не скланяй никога глава.
Защото там, където може,
глава склонена не държи крила.
 

Погледнеш ли назад, там изход няма.
Там има само зарево.
Което с огнен пламък,
ще гони твойто същество.
 

Ще те преследва денем, нощем,
и в сън,  и в радост,  и в печал.
И стигне ли те, ще отнеме
свещения ти Граал.
 

Отпред и нищичко да няма,
това не е проблем.
Поне ще си спокоен,
че пробвал си – не си сломен.

© Ноел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??