Избягй ти от черната неволя
в стремежа си да дирш дом,
във който весел и спокоен
глава да сложиш с нежен стон.
Избягай търсещ, неспокоен,
не скланяй никога глава.
Защото там, където може,
глава склонена не държи крила.
Погледнеш ли назад, там изход няма.
Там има само зарево.
Което с огнен пламък,
ще гони твойто същество.
Ще те преследва денем, нощем,
и в сън, и в радост, и в печал.
И стигне ли те, ще отнеме
свещения ти Граал.
Отпред и нищичко да няма,
това не е проблем.
Поне ще си спокоен,
че пробвал си – не си сломен.
© Ноел Все права защищены
Слънчев изгрев посрещнат по пътя напред...
Красиво и мъдро.Браво, Ноел.Докосваш най-милото...
С много обич за теб.