Тъпо е, драга, да си пълнежът,
да си памукът, който нареждат
около стъклена фина играчка
и ти се иска чак да заплачеш,
чак да му ревнеш до небесата.
Гадно е някой друг да размята
твоите лаври, твойте успехи -
беше уверена в тях, но ги взеха
и те захвърлиха - смачкана чанта
празна, до дъно чак, до поанта,
та и клошари, дето тършуват,
те пренебрегват и че не струваш ...