Тъпо е, драга, да си пълнежът,

да си памукът, който нареждат

около стъклена фина играчка

и ти се иска чак да заплачеш,

чак да му ревнеш до небесата.

Гадно е някой друг да размята

твоите лаври, твойте успехи -

беше уверена в тях, но ги взеха

и те захвърлиха - смачкана чанта

празна, до дъно чак, до поанта,

та и клошари, дето тършуват,

те пренебрегват и че не струваш

го отбелязват и подминават.

Тъпо е, тросваш сe, да те забравят.

"Да, ама не" - казва Петко Бочаров.

Краят вещае ново начало.

Просто все още не се е разлистило!

Хайде, поплака си. Усмихни се!