Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не,
прибирам се във черупката на мрака си.
Не ме е страх. Въпрос е на рефлекс.
И в следствие - сърдечна недостатъчност.
Остава ми единствена, Луната.
Дъждът, и няколко звезди във джоба.
Сънувал съм оранжева Жена,
сълзѝте ѝ, гасящи свЕщите над гроба ми... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up