diesto (Данаил Антонов)
1039 617
30 abr 2020, 12:14

Оранжева Жена. 

  Poesía » De amor, Filosófica
614 0 3

Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга... 
И аз дали поискал или не, 
прибирам се във черупката на мрака си. 
Не ме е страх. Въпрос е на рефлекс. 
И в следствие - сърдечна недостатъчност. 
Остава ми единствена, Луната. 
Дъждът, и няколко звезди във джоба. 
Сънувал съм оранжева Жена,

сълзѝте ѝ, гасящи свЕщите над гроба ми... 

 

Стихопат.

Danny Diester 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??