Ordo at chao

Feb 11, 2020, 9:02 AM

Poetry » Odys and poems

854 0 0

Виждам като прежда
Всеки лъч на надежда
Що плетат я радостни хора
Що разваля и кавгата и спора
Дето таят се в хорските сърца
Ала ги незнаят малките деца
,,И как да ги знаят ме са дали
Не са те горките гладни заспали
Като нас хората клети на полето
Да работя и в блян да сънуват небето
Рано ни е още
Рано да ви оставим самички ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ordo at chao

Want to read more?

Random works