Виждам като прежда
Всеки лъч на надежда
Що плетат я радостни хора
Що разваля и кавгата и спора
Дето таят се в хорските сърца
Ала ги незнаят малките деца
,,И как да ги знаят ме са дали
Не са те горките гладни заспали
Като нас хората клети на полето
Да работя и в блян да сънуват небето
Рано ни е още
Рано да ви оставим самички ...