Виждам като прежда
Всеки лъч на надежда
Що плетат я радостни хора
Що разваля и кавгата и спора
Дето таят се в хорските сърца
Ала ги незнаят малките деца
,,И как да ги знаят ме са дали
Не са  те горките гладни  заспали
Като нас хората клети на полето
Да работя и в блян да сънуват небето

Рано ни е още
Рано да ви оставим самички
Що още непродумали първите срички
Рано ви е на вас младите
Но дълг тежък трябва да платите
Земята българска е белия дар
Дар ,който не може без господар
Трудим се ние за вашето време
Да сте готови ,за тежкото бреме
Да вардите нашите поляни
Дето са дедите ни умряли.

Не служете на другите за тяхна изгода
Позор е за тяхната човешка природа
Вместо да помогнат на беден и сакат
Да се чудят ,,как да стана по-богат"
Все едно малко им е тяхното паство
Та търсят те и чуждото богатство
Лакомията погубва хората слаби
А те горките ,щат облаги
Все едно немогат да положат и своя
Труд рамо до рамо в едно с твоя

И мързела е грах рушител
Но за него ,няма лечител
Ни билка ,ни медикамент
Защото за него няма лек
И рушат не само техните души
Рушейки и твоята ще се изкуши
Трудно е да си човек в това време
По лесно е да си в дивашко племе
Но освен гибелта си ,друго не оставя
Но щом човека дето го изравя

Си каже с пот на чело
,,Какво е туй човешко опело"
И сеща за пороците на гибелта
Гибел ,грозяща и нему света
И не ще се различи от мъртвия вече
Що и неговото време си изтече
Но може да наложи строга норма 
Докато влезне в душевната норма
С коят да избегне и своята гибел
И вместо рушител ,да бъде строител.