... Понесъл под вежди пожара на залеза,
зелена искрица и дяволски нокът.
Ръцете му – две огромни копани!
- да загребят и дълго да месят тестото,
което набухва под тънката риза
на всяка жена, прислонила главата
до мъжкото рамо, до силния мирис
на сол и тютюн, на отхапана ябълка...
Този мъж ме събуди в неделната утрин,
поиска ми хляб и няколко думи.
Попита за пътя, по него се спусна.
И дълго събирах жарава и пукот ...