Jul 30, 2008, 9:39 AM

Орисана 

  Poetry » Love
846 0 12
Не съм нещастна, просто плача -
сълзите ми тежат и се разливат,
докосват бреговете на тъгата,
прокудени от свойта орисия.

Събраха се от дъното на мрака
в душата ми, обречено греховна,
залутана от мигове нерадост
и безхаберие по свойта болка.

Не плача от изстрадано мълчание -
в зениците ми има място доста,
събрах сълзи за векове страдание
със цвят на ирис и вода дълбока.

Река без брод след себе си оставям -
не съм нещастна, просто съм сама,
орисана да бъда извор жаден,
до него тиха, плачеща върба.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??