30.07.2008 г., 9:39 ч.

Орисана 

  Поезия » Любовна
845 0 12
Не съм нещастна, просто плача -
сълзите ми тежат и се разливат,
докосват бреговете на тъгата,
прокудени от свойта орисия.

Събраха се от дъното на мрака
в душата ми, обречено греховна,
залутана от мигове нерадост
и безхаберие по свойта болка.

Не плача от изстрадано мълчание -
в зениците ми има място доста,
събрах сълзи за векове страдание
със цвят на ирис и вода дълбока.

Река без брод след себе си оставям -
не съм нещастна, просто съм сама,
орисана да бъда извор жаден,
до него тиха, плачеща върба.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??