Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.
Яхваме безличните си пътища -
бивше обещание за светло утре
и преплетени съдбите ни изпъкват -
сини вени пред фатално спукване.
По следите ни пълзи бръшлянът,
стъпките последни заличава.
Скрива бавно трепетните тайни
и пристига вечната забрава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up