Орисани
Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.
Яхваме безличните си пътища -
бивше обещание за светло утре
и преплетени съдбите ни изпъкват -
сини вени пред фатално спукване.
По следите ни пълзи бръшлянът,
стъпките последни заличава.
Скрива бавно трепетните тайни
и пристига вечната забрава.
Сякаш вчера с топлите си пръсти
сплитахме отчаяно решетки...
погледите ни през тях се скръстваха
по-щастливи в златните си клетки.
... Ала днес през облаци прозира
сянката на времето надвиснало.
Като хълм затулва с тяло изгрева
и завинаги един без друг орисва ни...
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Невероятно хубаво е...
-
Благодаря ти, Красимире! Трогнаха ме хубавите ти думи. Всеки от пишещото братство има нужда и от външно поощрение /въпреки, че се сверява и с вътрешния си глас/. И е толкова приятно, когато това поощрение е налице.
От мен - много нови поетични успехи!: Мисана -
Прецизни метафори, епитети и глаголи, водещи към натрапчивото внушение за безперспективност, запустение и предопределена обреченост...
Отлично изграден, силен стих! -
Мерси Санвали! Много ми хареса коментарът ти. Да, Любовта Е. Защото Любовта е едно от лицата на Истината. А Истина идва от "ист" /т.е. "Е"/.
Тя Е, но ние нямаме сетива за нея, освен Съвестта. И затова тъжно, но вярно звучат думите на Блез Паскал: "Земята не е отечество за Истината. Тя броди непозната между хората."
Желая ти много нови хубави стихотворения!: Мисана -
Да, тъжно е, Младен! Но съм съгласна, че светлината и тъмнината са две лица на едно нещо. Любовта, тя просто Е - към всичко което ни заобикаля.
Поздравявам те за този хубав стих! -
1. Благодаря за този хубав анализ, Елица! Мракът е другото лице на светлината и това което пиша отразява това лице. Пролетта за мен означава само едно име. И само това име може да внесе светлината, за която говориш. Ако поиска.
Хубава седмица от мен и привет на слънчева Калифорния!: Мисана
2. Мерси Райна! Трогнат съм. Може би понякога съумявам да оставя тръпчив вкус. Хареса ми казаното от теб:
"
А това е смисълът на поезията - да има послевкус."
Отлична и вярна, според мен констатация, която ще запомня. Поздравявам те за нея!
Най-сърдечни поздрави и от мен!: Мисана -
За раздялата - като тежка и неотменна орис.
"Безлични пътища...съдби - като вени пред спукване...бръшлянът, който пълзи по стъпките" и още много образи и детайли внушават чувството за самота и безнадеждност.
Мрачните тонове преобладават в поезията ти, Мисана.
Дано пролетта внесе светлина в душата ти!
-
Благодаря Павлина! Радвам се, че хареса стихотворението ми.
Специален поздрав от мен!: Мисана -
Тъжна орисия, но пък прекрасен стих!...
-
Мерси Веселка! И за оценката и за коментара ти. Трогнат съм, че хареса текста ми.
Желая ти седмица с много попътен вятър!: Мисана -
"Несигурна извивка"- едно от най-точните определения! Поздрави за интересния, хубав и замислящ стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
сянката на времето надвиснало.
Като хълм затулва с тяло изгрева
и завинаги един без друг орисва ни...
Браво много хубаво.Използвани са много точни думи заописанието