Пълнолуние и чаша кафе
са виновни, че слушам нощта.
Лениво стеле се кадифено небе
под перфектния звук – тишина.
Полюлява се страстно в съблазън
мисълта ми в синхрон с песента
на мълчаливите струни – отрязани
гласове на копнеж в немота.
И превързва очите ми с дим,
изтеглен от горящата рòба.
Свлича се бавно по тяло без грим,
оковава китките и оставя ме гола. ...